Повечето психолози съветват да споделяш с приятели, когато нещо ти тежи. Олеквало. Истината е, че хората, които ще бъдат от полза по споменатия начин, са прекалено малко. Толкова рядко се срещат, че вероятно на всеки от нас се пада по не повече от един такъв. Ако изобщо го има.
Споделиш ли с останалите, ще получиш обратното – проблеми. Bеднага те засипват със съвети, които обикновено са неадекватни, тъй като никой не може да погледне ситуацията през твоите очи. Затова е по-правилно всеки сам да взима решение и после сам да носи отговорност. Хората са много смели, когато дават направление, но последствията ще бъдат на чужд гръб.
Има и други изненади. Ако вярваш, че ще споделиш с българин, а той ще пази тайна, много грешиш. Веднага тръгва да разказва новината сред общите ви познати и скоро хора, достатъчни за цял софийски квартал, ще обсъждат твоите болежки. Едва ли смяташ тази вероятност за примамлива. Нали не си мазохист?
Още по-лошо е ако разнасяш чужди неволи. Естествено вярваш, че го правиш от “добро сърце”, но прекият участник едва ли ще остане доволен. А на теб харесва ли ти да си “Радио Свободна Европа?”
Страхотно и вярно.
ReplyDeleteЖивеем в държавата на клюкините и сеира. Как ще пропуснат хихикането на чужд гръб?
Смята се за недопустимо. Пропускането имам предвид :)
Съгласен съм. Поради същата причина обърнах внимание на Биг Брадър. Там се вижда истината за българските нрави. Интересно, всички се възмущават, но не отчитат, че правят много от нещата, които ги дразнят. Липса на правилна самооценка.
DeleteЦялата работа е в това, че простият човек няма какво да каже ако не клюкарства или не се оплаква. Седиш на кафе/бира с приятел и не върви да мълчиш. Образованите хора имат интереси, които да обсъдят, но селската пръчка знае само интригите.
ReplyDelete