Мутренски фолклор

Известно ли ви е колко мутренски легенди или да ги наречем фолклор обикалят из държавата, а всъщност никога не са се случили? Може би в някои от тях има известна доза истина, която задължително е украсена до степен да я превърне в съвсем друга история. Част от тях са толкова очевадна лъжа, чак се чудя как някой може да вярва.

Най-много легенди се разказват за Георги Илиев. Hяма спор, човекът се радваше на уважение в мутренските среди и определено бе харесван от жените, но все пак не е нужно да го представят за бог.

Първото, което чух преди години, е за любовта на Дарина Павлова към Главния. Такава е имало, обаче не и по начина, по който я предават – тичала след него като куче. Да беше само това, можехме да повярваме, ама по същия начин го свързват и с много други известни красавици. Просто няма начин всички да са били чак толкова луди по него. С това не може да се похвали дори световна звезда като Ален Делон.

Сигурно знаете за френската любов, която му въртяла Анелия в някаква тоалетна и Коко Динев ги видял. После се развели. Ако помислим, лесно ще открием лъжата. Дори да е съществувала любов или привличане, за Жоро Илиев и Анелия има достатъчно места и време, където да го направят. Изключено е да действат под носа на Динев. Главният, естествено, нямаше задръжки, но фолк певицата не би си го позволила.

Чували ли сте, че Георги Илиев нареждал десет избрани голи красавици в редица и ги задоволявал една след друга? Тук лъжата личи от пръв поглед. С подобен подвиг не може да се похвали дори порнозвезда, какво остава за мутра, пък бил той най-известният.

Последното, което прочетох, е: Главният изнасилил Мариан Кюрпанов, след което го взел под крилото си и го издържал чак докато манекенът се замогне. Bие вярвате ли, че един мъж ще задоволява десет жени една след друга и в същото време ще посегне на друг мъж? Изключено!

                                                                       

Подобни легенди ми припомнят покойния Георги Стоев. Hаправих си труда (или грешката) да прочета една негова книга. Почти на всяка страница откривах нещо, което противоречеше на останалите събития. Човекът явно е взел два-три реални факта, а за останалото е дал воля на фантазията си. Лошо няма. Cтига да не го представяше като истина.