Вчера една позната чула от своя работодател следните думи:
“Моята фирма е частна и тук Кодексът на труда не важи. Решавам еднолично, а останалите се съгласяват. На който не му харесва, да напуска. Държавата е пълна с безработни – лесно ще намеря заместник.”
Моята позната бе шокирана. Цял ден повтаряше тези думи, недоумявайки що за нечовешка наглост може да ги предизвика. При това положение има два варианта – да се примири с несправедливостите или да напусне и да стиска палци, че на следващото работно място няма да попадне на подобен изрод, за което няма ни най-малка гаранция.
Някой ще каже “Заведи дело”. По този повод нека спомена друг мой познат. Преди години беше директор на известна банка. В един момент я продадоха и новите собственици веднага го уволниха без причина. Просто искаха да назначат свой човек. Моят приятел заведе дело, спечели го, върна се на работа. После не е разказвал как точно са вгорчили живота му, но сам напусна.
Е, някой все още ли твърди, че Кодексът на труда пази хората от нечестни робовладелскo-работодателски амбиции?
Hе е само тоя. Има още много. Tакова им е мисленето. Бизнеса бил техен и те решавали. Изобщо не им хрумва, че другите също са хора, нито се сещат колко са зависими от служителите си. какъв бизнес ще върти, ако не са останалите във фирмата? Сам не може. Значи редно е да уважава персонала.
ReplyDeleteСлед като нищо в държавата не е наред, що ли бизнеса да се цепи от колектива? За всичко сме наопаки.
ReplyDeleteЗнаят да дрънкат за задължения, но не и за техните собствени. После ще ми казват, че нямало робовладелство. Или било само за чернокожите. Tука да не е по-различно? Искат, искат, а накрая трябва да скачаш до небето ако получиш цялата заплата, защото много обичат да я режат без причина.