Комплексарското “Калипсо”

В столичния квартал “Гоце Делчев” има едно заведение с мистичното име “Калипсо”.
Аз го наричам Комплексарското, понеже от години е арена за избиване на комплексарски полюции от страна на богати и не толкова богати, но задължително крадливи маймуни.

                                                                     

Казват, че е собственост на бореца Боян Радев, но не знам доколко е вярно.
Не бих се учудил да е точно така, като знам, че г-н Радев е съсредоточил всички познати мутренско-селски особености.
Най-смешно е, когато се прави на изтънчен колекционер. Някой вярва ли, че един борец, макар и олимпийски шампион, разбира от изкуство? Да го видя, няма да повярвам.
Радев е известен и с навика да го раздава тежко по всички въпроси, пуфтейки с много много скъпата си пура, но няма да забравя, че мой колега го учеше как се връзва вратовръзка. Стана във фоайето на Парк-хотел “Москва”, където борецът участваше в някакво събитие и целият бе почервенял, тъй като го накарали да сложи вратовръзка, а той никога не беше връзвал.

Нищо чудно, ако “Калипсо” е собственост на Боян Радев, понеже е символ точно на същата българска парвенющина от селски тип.
Едно кафе струва 3лв и трябва да си доста тъп комплексар, за да ги платиш.
Отделно ако не оставиш поне 5лв бакшиш, сервитьорът  ще те изгледа така, сякаш за пръв път вижда човек.
Щом персоналът се мисли за “звезден”, сещате се за посетителите.

Част от клиентите действително са богати хора.
Нали знаете: човек като направи няколко пачки, първата му мисъл е да ги покаже, за да му завиждат. Нищо че утре може да ги няма. Такива ходят там.
За тях е важно да демонстрират колко не им е проблем да платят 3лв за едно обикновено кафе.

Покрай богатите често се присламчват и разни задръстеняци, които нямат собствена кола, но карат служебна и бързат да я покажат.
Така следващия път и без джип да дойдат, хората ще ги знаят като “тежкари”.
Никога няма да признаят, че за да влязат в “Калипсо”, после не са обядвали и вечеряли, за да избият непосилните цени.

Заведението е любимо на част от криминалния контингент.
Имаше даже няколко престрелки.
Тъй като мутрите са герои на нашето време, кварталните гамени опитват да им подражават и също ходят в “Калипсо”.
Веднъж лично аз видях двама “мъжаги” да се бият заради жена. Едва ли им пука за престоя в “Пирогов”. По-важното е, че нощем ще си спомнят как са се направили на мъже.

Редовно присъствие в заведението отчитат и цяло ято курвички-златотърсачки (естествено, те не се смятат за такива).
Часове наред висят на по бутилка минерална вода (нямат пари за питие) и алчно оглеждат минаващите костюмари, мислейки че куфарчетата им са пълни с пари и кредитни карти или поне “нещо за бизнес”.

                                                                   

Това е така наречената неофициална проституция.
Или да ги наречем парцали-еднодневки, които вдигат краката срещу една вечеря, а на следващия ден плачат, понеже са ги изхвърлили като мръсни котки. Те не заслужават повече. Искали са парички, получили са ги.
Никой не е длъжен да дарява любов на една парцалеса, достатъчно глупава да прахоса часове наред у Комплексарското, вместо да завърже полезни контакти със стойностни хора.

Понякога в “Калипсо” има детски тържества по случай приключването на детската градина или завършването на учебната година.
Родители-мошеници, които отдавна се подмазват на класната,  използват “марковото име”, за да съберат необосновано големи суми от всички останали родители. Уж за децата, разбираш ли.
А всъщност за да се почерпят после същите родители-мазници плюс класната. Пари винаги остават, но никой не дава отчет, нито търси сметка, защото “у Калипсо е скъпо”.
Пък и нали е за децата, да се веселят. После ще се веселят и родителите, които са събирали парите.

Ех, село, село, пищно село!
                                                                         

          Други публикации