Вчера една позната чула от своя работодател следните думи:
“Моята фирма е частна и тук Кодексът на труда не важи. Решавам еднолично, а останалите се съгласяват. На който не му харесва, да напуска. Държавата е пълна с безработни – лесно ще намеря заместник.”
Моята позната бе шокирана. Цял ден повтаряше тези думи, недоумявайки що за нечовешка наглост може да ги предизвика. При това положение има два варианта – да се примири с несправедливостите или да напусне и да стиска палци, че на следващото работно място няма да попадне на подобен изрод, за което няма ни най-малка гаранция.
Някой ще каже “Заведи дело”. По този повод нека спомена друг мой познат. Преди години беше директор на известна банка. В един момент я продадоха и новите собственици веднага го уволниха без причина. Просто искаха да назначат свой човек. Моят приятел заведе дело, спечели го, върна се на работа. После не е разказвал как точно са вгорчили живота му, но сам напусна.
Е, някой все още ли твърди, че Кодексът на труда пази хората от нечестни робовладелскo-работодателски амбиции?
